Великолепният Гняв или Гневът, без който не можем
Всъщност ако се замислим и се опитаме да се докоснем до гнева, ще можем да почувстваме големия енергиен запас, затворен в него.
Има едно удивително възприятие – яд. Много значимо и належащо за индивида, само че, за жалост, гневът в нашия свят е жигосан като „ неприятна “ страст. Като най-лошата … Защото гневът провокира нападателно държание, той е една от тези страсти, които го зареждат, а експанзията – това е нещо „ безусловно неправилно “, нали?.
А ако се замислим и се опитаме да се докоснем до гнева, можем да почувстваме големия енергиен запас, затворен в него. Може би това е една от „ най-енергоемките “ страсти. Защо толкоз постоянно се не разрешава?
Проблемът с гнева се заключава в това, че тази страст е ориентирана към заличаване на създалата се обстановка. Неговата функционалност – да даде сила с цел да се унищожи нещо, да се прекъсне, взриви – и по този метод да се направи смяна. Разбира се, това може да бъде много рисково, изключително в случай че човек живее, заобиколен от личния си тип.
И човешката просвета стартира да създава способи за ограничение на гнева. Например, да трансформира гнева в обида – не толкоз разрушителна и рискова. Или даже да насочи гнева върху самия човек, трансформирайки го в възприятие за виновност. Да, с засегнатост и виновност човек се самоунищожава, само че това е безвредно за другите. Хората, които на никой не се гневят (или, по-точно, този яд не го изразяват), са доста комфортни.
Но сходно „ лекуване “ на гнева води до едно значимо разследване: това е стъпка към основаването на подвластен човек.
Ако не сте в положение да се разгневите на някого, или като се ядосате, бързо криете гнева си ( „ дано той / тя не види и не усети! “) – вие ставате подвластни от това лице. Гневът унищожава, а в случай че полезността на връзката с някой („ мощ на привличане “) надвишава цената на личната ви независимост ( „ отблъскваща мощ “) – не можем да се отървем.
Хората, страдащи от несподелена обич, невротична взаимозависимост, не могат да пратят в пъкъла „ обичаните “, които неведнъж отхвърлят възприятията им.
Това е невероятно: ужасът от разкъсване на връзката е толкоз мощен, че е по-лесно да попаднете в чувство за личната си незначителност, да мислите за това, че той / тя са прелестни, а вие просто не сте почтени (т.е., задържаме този яд у себе си).
Така че да се гневите на някой, от който зависите – е доста проблематично. Можете даже да потискате гнева си още преди да го осъзнавате, само че можете и да сте наясно с това, само че да не го изразявате – и по този метод да се задушавате и да тровите себе си.
Често има такива обстановки, когато финансово подвластни деца / съпрузи са преизпълнени с гняв против родителите / сътрудниците, само че не могат да изразят това непосредствено – те се опасяват да не изгубят препитанието си. Има един значим миг. Може просто да се ядосваме и да не вършим нищо, а по-късно се случва физическа интоксикация от яд.
А можете да чувствате яд и да го насочите към деяние. Например, да хвърлите сили за превъзмогване на финансовата взаимозависимост. Алтернативата – да се превърнете в жертва. Статусът на жертвата – извънредно нападателен и злобен, само че въздържан. Жертвата изпитва доста яд, само че не го насочва към вярното деяние. Тя предизвиква другите да работят.
Гняв – това е начален стадий на излизане от взаимозависимост (от всевъзможен темперамент – любовна, финансова и т.н.). Ако човек ясно го усеща – това е първата стъпка. Да се ядоса на „ нежния обичан човек “ – е значимо.
„ Писна ми тази обстановка в връзките ни! “ – силата се насочва към разрешаване на обстановката. „ Омръзна ми към този момент! “ – към индивида. Удрям, мачкам, унищожавам и потискам индивида … Въпросът не е в самия яд. А в това накъде насочваме този яд и как го показваме.
Като цяло, опцията за изпращане на обстановката, или даже някои хора – на майната им (без да се опитваме да променим тези същите хора) – е една доста значима дарба. Това обаче е единствено първата стъпка.
Аз не обичам да се нервирам. Обичам да усещам яд и да го видоизменявам в деяние, ориентирано към смяна. „ Злобните хора “ стопират единствено до преживяване на гнева. Те не трансформират нещо, а просто го унищожават.
В. Конрад
